Remember, remember, the fifth of November…*

Remember, remember, the fifth of November…*

Тези от вас, които са гледали американската продукция „V като вендета“ с Хюго Уивинг, Натали Портман и Рупърт Грейвс, вероятно добре си спомнят ключовата за филма фраза, с която главният герой „Ви“ призовава цялото общество да концентрира вниманието си към тази дата, защото тогава ще започне нов етап в историята на Англия.

Датата 5 ноември не е случайна, а исторически обусловена. През 1605 година, на тази дата, Гай Фоукс е открит в един тунел под сградата на парламента с 36 бурета барут. Той и съучастниците му опитали да организират „Барутен заговор“ в отговор на тиранията на Джеймс I.

Гай Фоукс и поддръжниците му са разчекнати, обесени и разсечени на четири части, а планът им… очевидно се проваля тотално.

Героят „Ви“ обаче решава да използва този символичен ден, за да стори същото, да взриви пълния с корумпирани и покварени депутати парламент. Който иска да види как свършва филма, препоръчваме му да го гледа.

Съвсем не на кино, хакерската група „Анонимните“ планира да унищожи „Фейсбук“ на същия този ден – 5 ноември, тази година. Компютърджиите искат да освободят цялото човечество от тиранията на социалната мрежа.

Тук не става дума за социалното обсебване, а за информационното богатство, което компанията трупа на гърба на хората и търгува. Според хакерите, единственият начин подобен гигант да печели толкова много е ако продава личните данни, които съхранява, защото реално не се трупат никакви доходи от регистрацията на потребителите.

Освен това „Фейсбук“ запомня всички промени, независимо от личните настройки и практически унищожаването на акаунта е невъзможно. Не случайно, ако решите да го изтриете, после може да си промените решението и да си го върнете.

Въпросът обаче е друг – дали социалната мрежа не се оказва необходимото зло и има ли начин за противопоставяне на негативните ефекти от нея, било то в социален аспект или пък от гледна точка защита на личните данни.

Защото има и контрааргументи, които заслужават не по-малко внимание.

Първо, всеки сам и доброволно споделя личната си информация във „Фейсбук“. Да, социалната мрежа е изключително агресивна с безбройните си апликации и функции и в този смисъл умишлено въвежда потребителите в прегрешение. Но никой не е задължен да споделя какво прави постоянно, с кой го прави и как. Още повече, никой не е длъжен да ползва „Фейсбук“.

Второ, социалните мрежи, били те „Фейсбук“, „Гугъл +“, „Туитър“ или „Линкд Ин“, спомагат за медийния плурализъм и по-качественото опосредяване на информацията. Звучи гръмко, но е факт. Никой няма възможност да гледа две телевизии едновременно, нито да чете два вестника едновременно. Социалните мрежи обаче правят така, че посредством медийното съдържание, което се споделя там, вие да може да изберете и прочетете точно това, което ви интересува.

Трето, социалните мрежи спомагат за скъсяване на разстоянията. Първо бяха писмата, после телеграфът, после телефоните, после мобилните телефони, после електронната поща, после ICQ, после Скайп, после Фейсбук… Не може да се отрече колко полезна е социалната мрежа, за да поддържате по-дълго време близост с хора, които реално са далеч от вас.

Четвърто – насърчаване на креативността. С появата на Web 2.0 всеки един потребител можеше от консуматор да се превърне в автор. Социалните медии и социалните мрежи са средата, в която всеки един човек може да покаже акт на съзидателност с минимално усилие. А за доброто бъдеще на човечеството е важно колкото може повече хора да прекрачват границата от апатията до акта на съзидателност. Професорът от Нюйоркския университет Клей Шърки добре описва тази тенденция в книгата си „Cogntive Suprlus“ (горещо я препоръчваме!). Според него разликата между добрия акт на съзидателност и посредствения акт на съзидателност е в пъти по-малка от разликата между това да не правиш нищо и да направиш нещо, било то обикновено и с малка стойност.

Най-интересното е, че социалните медии и мрежи всъщност са в своя зародиш. Те функционират по-малко от десетилетие. Трудно е да си представим как ще изглеждат след десет години, а какво остава след петдесет или сто.

Затова и призивът да унищожим „Фейсбук“ е равностоен на този „да унищожим колите“. Мъдрото решение е това на Мечо Пух – колкото повече, толкова повече. Появата на „Гугъл+“ бе нещо чудесно, тъй като няма нищо по-лошо от един монополист в сферата на социалните мрежи.

Колкото повече социални медии и мрежи, толкова повече медиен плурализъм, повече комуникация, повече креативност. Конкуренцията между тях и битката за потребители пък ще доведе до изчистване на негативните им ефекти – обикновена пазарна логика.

А паралелно с това винаги ще има опцията, този който не харесва колите, да кара колело. Този, който не харесва социалните мрежи, да използва реални албуми със снимки, телефон и вестници. Те няма да изчезнат.

*Remember, remember, the 5th of November – Запомнете, запомнете, 5 ноември (от англ.)

Източник – тук!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s