Къде зимува зимата? Интервю + снимки

В началото на тази година част от екипа на Умности имаше огромното удоволствие и чест да се срещне с Владимир Донков. За тези, на които това име не им говори нищо, ще поясним – Владо е българинът, който скъса със скучната си работа и се посвети на мисията да заснеме всички изчезващи места по света

Днес се сещаме за него, защото от 18:30 часа в Арт Център Photosyntesis (галерия-сутерен) ще бъде открита негова изложба под наслов „Къде зимува зимата?“. До 29 ноември всички любители на фотографията и ценители на най-доброто от това изкуство, могат да се насладят на 5 пътешествия и 8 месеца снимки в полярните райони на Гренландия, шведска Лапландия и Норвегия.

След разказите за самотно катерене, прекосяване на буйни глетчерни реки и дълги ветровити нощи в очакване на изключителното Северно сияние при температури от -40°, зрителят може да остане изненадан колко изчистени и спокойни са показаните композиции. В тях преобладават студените тонове на светлината в малките часове на арктическите дни и нощи.

Когато се срещнахме с Владо през януари му направихме интервю, което бе публикувано в сайта без клюки, жълтини и глупотевини – Inews.bg (прощавайте за рекламата, но на фона на леещата се идиотщина в българското онлайн пространство, медията го заслужава).

Тъй като разговорът с него бе изключително вдъхновяващ и предполагаме, ще бъде актуален дълго, днес ще ви го представим отново:

– Първата стъпка? Как реши да зарежеш всичко и започнеш да снимаш неща, които без теб хората може би никога нямаше да видят?

Хах, никога нищо и никого не съм зарязвал – просто преди пет години започнах да следвам онзи път, по който виждам смисъл от работата си, наместо само печалба. Занимавах се с фотография и години преди това, всъщност на около 15 намалих сериозно посещенията си в училище и започнах да прекарвам повечето си време на работа в една рекламна агенция и в читалнята на библиотеката – комбинацията от двете се оказа значително по-добро образование.

След това смених още работни места тук и в САЩ и разбрах, че докато работя и се старая, няма да остана гладен, вече не беше предизвикателство просто да снимам скъпи обувки и парфюми, за да си плащам сметките – шест месеца след публикациите никой нямаше нужда от тези кадри в края на сезона.

Имах проблем – никога не мога да остана спокоен, защото винаги търся смисъл в това, което правя – тогава това ме тормозеше твърде много и логичната стъпка беше да срещна двете си отколешни страсти фотографията и планините. Да снимам изчезващи места, за които малко хора въобще някога са чували, е мисия на днес и утре – днес можем да запазим някои от районите с общи усилия на еколози, фотографи и активисти, а утре от опропастените райони ще имаме поне снимки за децата си.

Знаеш ли, колкото повече ходя по тези места, толкова повече си мисля как нашето и последните няколко поколения ще останат в учебниците по история като епохата на онези, които режат собствения си клон.

– Какво ти дава и какво ти взема фотографията?

Всъщност нищо не ми взима – приемам за нормално да раздавам всичко от себе си в това, което обичам и от което намирам смисъл. Усилията винаги се връщат, рано или късно. Фотографията с безкрайното изчакване на светлина ме научи на титанично търпение, това ми помага във всички сфери на живота ми. Фотографията ми даде и срещите с хора, от които научих много – на пръв поглед повечето от тях са бедни и необразовани, но невероятно е как точно те могат да ни научат да сме щастливи с това, което е пред нас.

Те нямат друг избор, освен да са щастливи в отдалечените си от всичко села – всъщност, оказа се, всичко е много лесно, когато нямаш друг избор

– Кой е най-големият компромис или тежък момент, който си изтърпял, за да заснемеш кадъра, който искаш?

Най-тежкото всъщност не беше сред природата в последните години, а времето, в което не работех по мечтите си. После, когато взех решението да се насоча към дял от фотографията, който беше непознат като професия в България, трябваше да се слушам от всички страни отегчени коментари в стил „Момче, тази работа няма да стане“ – е, нещата стават, нужни са любов и много работа, така е направен да работи светът, нали?

Имаше много периоди без пари, без ясна перспектива, имаше и още натякване как това няма да стане и толкова – важното е да стиснеш зъби в първите 100 крачки, после товарът на раменете не ти тежи толкова.

В природата по време на снимане всичко е по-лесно – трябва само да носиш 60 кг екипировка и провизии, да пресечеш десетки ледникови реки, да ходиш няколкостотин километра и да прекарваш по месец-два сам с мислите и идеите си, това е – така или иначе няма какво друго да правиш, така или иначе трябва да си концентриран. Пак опираме до това – много е лесно, там нямаш друг избор, правиш нещата както трябва за да свърши всичко добре – живее ти се, прибира ти се и искаш час по-скоро да прегърнеш онези, които обичаш.

– Дългите експедиции отразяват ли се негативно на личния ти живот? Как поддържаш взаимоотношенията с приятелите си?

Негативно ли? Напротив! Всъщност аз най-много веднъж годишно заминавам за два месеца някъде, другите етапи по проекта са по месец, в планината съм средно четири месеца в годината. Реално цялата тази промяна в работата ми влияе страхотно на отношенията ми с най-близките ми хора – аз мога да им посвещавам много повече време, отколкото докато работех в офиса всеки ден.

Мога да им приготвям изненади с дни и да ги разведрявам, като ги измъквам посред бял ден в някой парк… Независимо колко много работа имам в града покрай финансиране и представяне на кадрите си, то аз определям в коя част от денонощието да свърша повечето неща – така мога много по-често да посвещавам време на тези, които обичам.

Има и друго – когато презареждаш батериите си редовно с чист въздух, спорт и интересна работа, тогава можеш да зареждаш и околните с позитивна енергия.

Постоянно ми задават този въпрос и все се чудя защо на мен – живеем в страна, в която 1/4 от нацията се прибира вкъщи веднъж годишно от работа в чужбина, а голяма част от студентите учат по различни краища на света… Дори не се приема за странно, че стари приятели живеят в същия град тук и не се виждат цяла година!? Приятелите и близките ми знаят – може да липсвам за месец или два, но през останалото време мога да съм до тях, когато имат нужда от мен. Няма нужда да ме делят с мениджъри или да чакат веднъж годишно да съм в отпуска за да сме заедно.

– Сам ли ходиш на всичките експедиции или понякога има и други хора с теб?

В 95% от времето съм сам, така се случва – не съветвам никого да ходи сам в планината: когато не ти е професия, може да бъде освен опасно и доста скучно. Самият аз в свободното си време винаги ходя с приятели и близки, просто тогава почти не снимам. За някои проекти е много подходящо да си сам откъм логистика, количество провизии и свободата да решаваш колко време да изчакваш светлина на дадено място по пътя. За други много ми липсва втори човек да работи по историята и да асистрира – особено на по-лесен терен и при снимане на племена, когато не можеш да вкарваш цялата си енергия в преходи и мислене.

Друг път просто ми липсва компания, но не мога да имам всичко на света в един и същи ден, приел съм го. Следващия месец ще водя в един от любимите ми райони – Полярния кръг – един английски фотограф на National Geographic и вече се притеснявам – най-трудно е да постигнеш синхрон с някого, който има същата страст, но друга гледна точка.

– Как избираш какво да снимаш и коя е следващата цел?

В последните три години снимам основно в Северния полярен кръг, работя по книга и изложба на открито под името „Север.“ – в нея ще има добри и лоши примери за това как хората се отнасят към крехката природа на Севера. Има два варианта, когато избирам конкретните райони – в половината случаи информацията идва от сътрудници еколози, а в другите просто следвам интуицията си – търся снимки или поне груби карти от рядко-посещавани райони и след като прегледам хиляди – на някоя от тях най-после сърцето ми почва да тупти като лудо – това е сигурен знак, остава само да го последвам.

– Мислил ли си с какво ще се занимаваш, когато стане физически трудно да продължиш с толкова тежки експедиции? Има ли нещо друго, което осмисля живота ти?

О да, имам няколко идеи и работя по две от тях, всъщност големият ни проект съвместно с един от най-близките ми приятели започва след 10 до 15 години – оставили сме си време да натрупаме опит и да направим гениалната си идея още по-гениална в детайли! Хах, сериозно, да, имам тази и още няколко идеи за смислени занимания с Фотография и не само, в които не се налага да съм в перфектна форма. Разбира се, когато се появят децата ми, нещата ще са доста различни и подготвям такива проекти – опитвам се да работя така, че един ден те да имат добър пример пред себе си и да могат да растат като свободни хора с креативно мислене и цели, не просто желания и излишни страхове и задръжки.

Питаш дали има нещо друго, което осмисля живота ми, ли? Освен фотографията ли? Има, разбира се, хората в него, обичам ги.


Ако искате да се срещнете на живо с труда на този страхотен човек, отново ви припомняме: Арт Център Photosyntesis, София


Асоциации:

21 жестоки снимки от тазгодишния фотографски конкурс на National Geographic

Ucha.se как да направя България по-добро място за живеене

Без мрънкане. Даниел Иванов за реге музиката и подхода ни в живота

Аз съм супермен, аз съм пират, аз съм в съня

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s