Ревю – „Какво интернет прави с мозъка ни?“

Ако твърдо вярвате, че Интернет е полезен за развиването на умствените възможности на хората и сте убедени, че трябва да се използва повече мултимедия в училищата, за да бъде по-качествено образованието на децата, пригответе се за една теория, която е на точно противоположното мнение.

Днес ще ви разкажем за Николас Кар и неговата изключително интересна и не по-малко противоречива книга „Какво интернет прави с мозъка ни“.

Кар е твърд последовател на Маршал Маклуън и вярва, че „посредникът е съобщението“. Според него Интернет убива умението ни да се концентрираме и задълбочаваме. Още в началото на книгата си сам признава, че вследствие на продължителната работа с компютър той се е почувствал „оглупял“. В същото време обаче успява да напише цели 224 страници по темата.

Творбата му започва с представяне на тезата. Според него Мрежата предразполага към повърхностно четене, а книгите стават отживелица, защото хората губят умението да ги четат и изживяват. Той визира и проучване на шест хиляди младежи, родени след създаването на World Wide Web, което показва, че те не четат отляво надясно и отгоре надолу, а препускат хатично през текста.

Кар не отрича, че това носи своите позитиви, защото мозъкът се тренира да работи с повече и по-разнообразна информация. Тренира се да отсява важното. Според него обаче това убива паметта.

Авторът удобно се обляга на факта, че мозъкът се променя от всичко. Така както когато ослепеем, част от онази зона от мозъка ни, която е отговаряла за зрението, започва да се занимава с обработката на звука.

Най-силно влияние върху адаптиращия се мозък имат изобретения като картата, часовникът, книгата и компютърът. Точно между последните два се състои и сблъсъкът, който истински тревожи Кар.

Разбиването на линейния модел води до това, че Интернет е посредникът с най-висок растеж на влиянието върху хората в момента. В същото време обаче неговите алгоритми и най-вече начинът, по който изглежда, съсипват концентрацията. Мултимедията, хиперлинковете са все неща, които разсейват мозъка.

Същата черна съдба той очертава и пред книгата, която ще се промени коренно с електронните четци. Текстът на бъдещето ще е пълен с препратки, видео клипове, възможности за споделяне в социалната мрежа и реклами.

Как точно това пречи на ума става ясно в седмата глава на книгата, която се казва „Умът на жонгльора“. В нея Кар навлиза дълбоко в неврологията и обяснява подробно функционирането на мозъка. Той разказва за двата вида памет, с които разполага човек – работна и дългосрочна. Тъй като работната ни памет е твърде ограничена, а тя обработва всичко, което ни се случва и го препраща към дългосрочната памет, това оказва огромно влияние върху умението на човек да учи. И когато ние затрупаме тази ограничена работна памет с твърде много и разнообразна информация, тя се претоварва и вследствие на това запомняме по-малко неща. Точно затова дълбокото четене на книга е по-полезно, защото поемаме еднотипна информация.

В книгата Кар представя редица научни експерименти, които доказват тезата му. В същото време обаче той не споменава нищо за други експерименти, като този на Университета в Калифорния от 2009 година, в който невролозите установяват, че при търсене в Google, мозъкът работи с онази част, която функционира при задълбочено мислене и анализ. Теза, тотално противоположна на тази в книгата.

Може би най-сериозни критики авторът отнася заради негативното си отношение към политиката на Google. Той определя компанията на Лари Пейдж и Сергей Брин като привидно добро, зад което може би се крие много зло. Кар очевидно не харесва стремежа на Google да създаде изкуствен интелект, който да е по-умен от човека и да разполага с цялото човешко знание и на няколко пъти (дори и в самото начало на книгата) прави недвусмислени паралели с HAL, компютърът от „2001 – Космическа одисея“. Според него самата технология на търсене и намиране в търсачката предразполага към затъпяване.

В края на творбата си американският писател се обръща и към изпитаната тактика – всяко ново изтрива доброто старо. По същата логика и книгата изтрива умението на човек да помни, нещо, което Кар признава. Заедно с него обаче той слага сериозен акцент върху влиянието на компютъра и неограничената му памет. В него той вижда онзи огромен скок в загубата на умението за анализ и дългосрочна памет, който може постепенно да съсипе човечеството.

За финал, Кар оставя една максима, която звучи доста уклончиво на фона на позицията му относно влиянието на Интернет. Той заявява, че всеки инструмент, който човек е изобретявал му отваря нови хоризонти, но и ограничава естествени такива. С Мрежата нещата стоят по същия начин.

Въпреки противоречивата теза, ние ви препоръчваме горещо да прочетете тази книга. Има много какво да научите от нея. Както за механизмите на работа на мозъка, така и за Интернет, Google и компютърната култура като цяло. Може и да не се съгласите с тезата, но със сигурност ще вложите доста сериозно и задълбочено мислене, което според Кар става отживелица.


Aсоциации:

„Излишък на съзнание“ и как да го използваме градивно

Advertisements

3 thoughts on “Ревю – „Какво интернет прави с мозъка ни?“

  1. Общо взето съм съгласен.
    До момента не съм прочел нито една книга в Нета, именно защото не мога да я усетя така, както става от хартиения носител.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s