ACTA LA VISTA, BABY! + Снимки

Събота, ден за протести. Около 10 000 предимно млади души излязоха на площада пред Народното събрание, за да изразят гражданската си позиция относно търговското споразумение АСТА. „Умности“ се присъедини към протеста и имаше късмета да направи някои от най-добрите снимки на събитието, което можете да разгледате в края на статията.

Защо сме против АСТА?

Първо, за нас АСТА е опит правото да стане от гражданско в частно. Законите трябва да защитават гражданите и техните права на първо място, а не тези на търговците. В случая става дума за „частно тълкуване и частно извличане по частна преценка“ (Доц. Нели Огнянова пред „Капитал“). Освен това „АСТА въвежда разпоредби относно предоставяне на информация за предполагеми нарушения и държавите ще могат да предоставят информация за всяко лице, заемесено в ПРЕДПОЛАГЕМО нарушение“ (отново Нели Огнянова). Освен това: „Европейският икономически и социален комитет в становището си твърди, че основни права (лична неприкосновеност, свобода на информацията, тайна на съобщенията, презумпция за невиновност) са застрашени от разпоредби, силно пристрастни в полза на търговците-разпространители на съдържание.“

Второ, икономическите ползи от АСТА не са доказани, а са предполагаеми. Идеята на АСТА е, че ще бъде възроден един умиращ и морално остарял бизнес модел и заедно с него ще бъдат разкрити старите работни места. Логиката на завръщане в миналото не води до икономически растеж, а по-често до рецесия. В същото време поддръжниците на АСТА мълчат относно милионите работни места, които са открити вследствие на свободата в интернет и последващия възход на социалните мрежи и блогове.

Трето, аргументът, че АСТА няма да доведе до промени на сегашното законодателство увисва във въздуха поради няколко причини. Ако няма да доведе до промени, какъв изобщо е смисълът от него? Ако няма да доведе до промени, защо тогава бе разработен тайно от обществеността? Защо бе обърнат процесът на законотворчество, който започва с публично обсъждане?

Четвърто, бизнес моделът на т.нар. „couch potatos“, който PIPA, SOPA и ACTA защитават (първите два пряко, третият косвено) е моделът на ХХв. Най-големият плюс на интернет са нелинейните медийни услуги, които са и технически в основата на нарушаването на авторските права. Решението в случая не е в забрана на инструмента (интернет). Това е твърде късно. Решението е в смяна на бизнес модела. Стийв Джобс и Apple намериха решение и то се казва iTunes. За пореден път ще цитираме Нели Огнянова: „Все повече хора вярват, че в цифровото общество създаването на условия за творчество не минава през наказания, а през нови бизнес модели и образование за създаване на творческо съдържание. АСТА подменя задачата за избор на справедлив път към обществото на знанието със задача за защита на носителите на права.“

Пето, в българския контектс АСТА звучи страшно. Първо, мнозинството от нашите творци създават изключително посредствено съдържание и това далеч не е от последните десет години насам, за да бъде обяснено с торентите и притатите. Напротив, посредствеността на българската култура до голяма степен е закодирана в основите на комунизма. България няма качествена популярна музика през социализма, което не идва да рече, че България няма хубави гласове, напротив. Иронията е тук, че ние сме талантливи, но не правим хубава поп музика и доказателство за това е слабият ни износ, защото песните освен изкуство са и продукт.

Аргумент на изпълнители със залязваща певческа кариера като Вики от Мастило, Мария Илиева и Дани Милев, че пиратството в интернет убива кариерата им е несъстоятелен поради няколко причини. Първо, именно пиратството поддържа кариерата им жива, защото дава възможност на хората да слушат старите им хубави парчета безплатно. Второ, с единични изключения, българските поп изпълнители не създават качествена музика. Новите им песни са неслушаеми, облечени в слаби като режисура и монтаж клипове. И това не е вследствие на липсата на пари, а на липсата на идеи. Едни от най-силните руски емигрантски песни са родени в мизерия. Най-силните песни в българската фолклорна музика са родени в мизерия. Тези примери обясняват нашия аргумент, че гениалността и успехът на музиката не са пряко свързани с парите. Нашите уважения към добрите продукти на българските изпълнители, но те далеч не са толкова много и тяхната оскъдност не е дело на интернет, а е исторически факт за последните 60 години. Интернет е просто оправдание.

Интернет е просто оправдание, което между другото не чухме от устата на Устата и другите поп-фолк изпълнители. Още веднъж ще напишем един тъжен факт, че поп-фолк индустрията е в пъти по-адаптивна като бизнес от поп индустрията ни. Така омразните ни фолк икони имат изключително успешна маркетингова и бранд политика. Те не се прехранват от продажба на дискове, а от продажба на пошъл и евтин имидж и участия на живо.

На нашите елитни културни дейци може и да им е тъжно, но най-големият плюс на интернет е, че прави скъпото западноевропейско и американско културно произвдоство достъпно в България. И в такъв контекст те имат два избора – или да се оплакват, или да променят бизнес модела си, като вземат най-доброто като практики от поп-фолк индустрията (не разбирайте разголени гърди, пошли текстове и света простота) и се научат да го продават умно и евтино. Защото един от основните принципи на икономиката е, че не еднократната печалба те прави богат, а големия оборот.

И шесто, последно, представете си какъв би бил животът на всеки един средноинтелигентен българин без евтиния интернет достъп то западноевропейската култура. Според нас, той би бил единствено чалга, защото малцина нечалгари в държавата знаят и умеят да произвеждат продаваем културен продукт и защото българските елитни (особено музикални) творци мрънкат, а не творят.

А сега, ето и обещаната фотогалерия от протеста: