Каква е целта на живота?
Още ранна детска възраст любимият въпрос на възрастните към нас е: „Какъв искаш да станеш като пораснеш?“
„Космонавт? Чудесно! О, полицай, браво!“
И лека-полека, искаме или не, започваме да търсим цел в живота. Ние от Умности не сме професионални психолози или биолози, така че не знаем до каква степен това е обусловено в гените ни. Но дори и да не е, натискът на обществото всеки един от нас да има цел в живота е достатъчен да ни възпита така. Ако нямаш си пройдоха, айляк и още други хубави думички.
Всъщност, няма нищо лошо в това да имаш цел, дори е прекрасно. Гоненето на целта е смисълът на живота за мнозина от нас. Но каква е нашата цел?
След това дълго встъпително слово от нас, ще ви представим едно кратко видео с мъдрост от Алан Уотс (1915-1973). Британският философ често е трябвало да помага на своите ученици с намирането на целта. И в такава ситуация той им е задавал брилянтен въпрос: „Какво би правил, ако парите нямаха значение?“
В момента, в който съумеем да извадим парите от уравнението (не казваме, че е лесно), светът придобива друга светлина.
„Ако смятате, че парите са най-важното нещо, ще изживеете живота си напразно. Ще правите неща, които не харесвате, за да продължите да живеете. А ще продължавате да живеете, за да правите неща, които не харесвате. Това е глупаво.“
Логиката на Уотс е различна. Започнете да правите това, което искате и мизерствайте, ако е нужно. Но ако наистина искате да правите това, то вие ще станете брилянтни и средствата ще дойдат.
В материалния ни свят тази теза изглежда плод на романтизъм. Обществото ни възпитава да си скъсваме задниците от работа, за да може в свободните 8 часа от ежедневието ни (реално доста по-малко) да правим нещо, което харесваме.
Краткото видео ни накара да се замислим и честно казано, не се сетихме за познат, който е зарязал работата си, започнал е да прави това, което му харесва и е умрял от глад. Не, че изобщо много от познатите ни са се втурнали да правят каквото искат. Повечето само мърморят, точно като нас.
Хм…
Във видеото не видях някой, „ който е зарязал работата си“, а такива, които упражняват хобито си. 😉
Всъщност призивът е не „да извадим парите от уравнението“, а макар и трудно да намерим начин да работим това, което ни харесва (за пари! – „и средствата ще дойдат“). Което много рядко се постига (познавам двама), с много трудности от различен характер (не само пари!) и с неясно доволство от резултата.
Защото едно е „да правиш нещо, което харесваш“ когато имаш настроение за това и съвсем друго, когато с харесваното си изкарваш хляба. От „Ех, ако можеше“ става „Пак ли, байгън ми е вече“…
„Моята борба“ 🙂 би била да е достатъчно един от семейството да работи 6-7 часа 5 дена в седмицата за да живеят нормално (не потребителски!). Ще има достатъчно време за „каквото ти харесва“!