Чешити от Чаршията – Миглена Чаталова, тъкачката

Електронното издание Север.бг започна прекрасна поредица под наслов „Чешити от Чаршията“. В нея журналистите интервюират хора, които са решили да отдадат живота си на някакъв занаят и сега работят във Велико Търново, на Самоводската чаршия.

Миглена Чаталова тъче в разботилница, намираща се на Самоводската чаршия и е усвоила умението от майка си преди 20 години. Тя разказва не само за тъкането, но и за важните неща в живота, за своите хобита и още любопитности.

Кой ви научи да тъчете?

Майка ми бе тази, която ме научи на занаята. Аз работя с нея тук. След като наследих занаята, тя започна да рисува върху коприна, порцелан и стъкло и сега предимно с това се занимава. В ателието съчетаваме няколко вида дейности. Основното обаче е тъкането.

Може ли човек сам да се научи да тъче?

Този занаят е добре някой да ти го покаже. Почти невъзможно е да се научиш сам. Майка ми се е научила от жената, работила преди нас тук.

Откога работите тук?

От 1985 г. Аз бях още малка, когато дойдохме тук и започна всичко. Тогава майка ми гледаше с голяма насмешка и недоверие на този занаят.

Защо?

Ами тогава беше така. Занаятите не се ценяха особено, защото много хора можеха да ги правят. Но когато се докоснеш до занаята и започнеш да го практикуваш, всичко се променя. То е като наркотик. Това е нещо много хубаво и приятно. Когато имаш талант и там ти е сърцето, всичко е възможно.

Значи смятате, че е хубаво да вършиш това, което иска сърцето ти?

Да, работата трябва да ти доставя удоволствие. Смятам, че в момента времената са такива и всеки, който прави нещата, които харесва, може да изкарва пари от тях. По-рано не беше така. Трябваше да си завършил еди какво си, за да си успешен. Ти си счетоводител, пък отвътре ти се иска да си, да речем, певец и си нещастен от това. Днес всеки може да бъде каквото си пожелае. Времената са различни, информацията е много.

Е, не може да е съвсем така, все пак парите са необходимост.

Ами да. Тук вече идва здравият разум. Добре е нещата да са съчетани и с чувствата и с разума. Майсторство е да съумееш да ги съчетаеш. Когато знаеш наистина какво искаш, смятам, че няма проблем. Но, когато нямаш ясна представа за себе си и не се познаваш добре – започваш да се луташ. Хубаво е човек да е убеден в това, което прави. Тогава нещата просто му се случват. Казвам го от личен опит. Естествено трябва да се полагат усилия, не става просто ей така. Понякога може да ти е трудно, но трябва да следваш своята пътечка.

Какви хора идват във вашата работилница? Българи идват ли?

Да, в последните години. За 20 години видях различни неща. Видях как се промени светът въобще. В началото българите гледаха с насмешка. Когато влизаха тук, очакваха да видят възрастна жена и много се изненадваха да видят мен, още бях съвсем млада. Чудно им беше как е възможно такъв млад човек да се занимава с тъкане. Така беше допреди десетина години. В началото българите не влизаха често в ателието. Сега е по-различно. Днес те ценят тези неща. Харесва им, напомня им за традицията. Някак си се чувстват добре. Вече са все по-малко хората, които казват: „Ааа, спомням си, че и баба ми имаше такова нещо“. В последно време влизат и остават впечатлени от стана, защото не са виждали.

Как реагират чужденците?

Интересно им е, но по-интересно е за българите.

Какво е мястото на тъкането днес в съвременния бит?

Това умение днес вече е почти на изчезване. Много малко хора могат да тъкат. Просто битът е променен. Тъкането става бавно, изисква време. По селата становете започнаха да изчезват. Сега, може би в Южна България, има все още къде да видиш хора, които се занимават по домовете си с този занаят. В Родопите, например. Тук, в местните села, няма жени, които да тъкат в домовете си. Това е нормално, като всяко нещо то ще се задържи по някакъв начин. Ще се превърне в изкуство, ще се трансформира в нещо друго. В скандинавските страни преди 50 години се е случило същото – изчезнали са хората, които умеят да тъкат. Виждам, че и в България отиват натам нещата. Но в световен план едва ли. В арабския свят, в Китай, в Индия ръчният труд не е изчезнал.

Купуват ли хората, или само гледат?

След като аз съм тук все още и вие ми вземате интервю – да, има интерес.

Разкажете ми какви неща правите?

Преди време правех черги. Сега малко съм ги поизоставила. Днес правя шалове. Те са много по-различни и специални от всичко, което може да се види по пазара. Ръчно направени са и всеки един е уникален. Използвам технологии от XVII и XIX век. Работя изцяло с естествени материали, предимно с памук и лен. Всеки шал притежава това, което съм почуствала през деня, зависи от настроението ми. Цветовете са много пъстри.

Вложили сте много положителна енергия в тях.

Да, много. Аз ги изработвам с голяма любов. Ако имате такъв шал, той ще ви носи много щастие.

Тук е много цветно и шарено.

Да, така е. Смятам, че хората понякога идват тук, за да лекуват емоциите си, един вид цветотерапия. Наблюдавала съм, че някои хора се задържат повече. Предполагам, че това се дължи на цветовете.

В ателието си имате два стана. Единият изглежда доста стар?

Да, той е музеен експонат и е на около 120 години. Изглежда толкова добре, защото все още се работи на него. Ако не беше така, досега да е бил изгорен някъде или пък да са го изяли дървениците. Другият стан е правен специално за мен. Той е съвсем нов – едва на 10 години.

Колко време ви отнема изработката на един шал?

Най-много три дена.

А на една черга?

Зависи от големината и от мотивите. Но най-много за седмица ми отнема да изработя черга с ширина 80 см и 2 м дължина, при шестчасов работен ден.

Какво правите извън работно време?

Аз съм съвременен човек, имам дъщеря на 14 години. Много обичам да пътувам. Като се задържа два месеца тук и градът започва да ми става тесен. Не издържам и отивам някъде на гости на приятели. В България има прекрасни места. Много обичам Синеморец. Родопите ги обожавам. Била съм на доста места, но има и такива, които все още не съм посетила.

Как се забавлявате, когато не пътувате?

Ходя на салса танци. Много ми харесва. Не ми е лесно, защото съм малко схваната. Обаче ми е приятно да ходя. По-различно е. Винаги съм искала да мога да танцувам, но като дете ми казваха, че нямам никакво чувство за ритъм. Опитах се да ходя на балет и на народни танци, но изобщо не ми се получаваше. Наскоро реших да пробвам със салсата. Аз не съм перфекционист. Искам просто да опитам и да се докосна до танца. Всеки може да го прави. То е като с четенето. Трудно е, но като се научиш, пред теб се разкриват други светове.

Дъщеря ви има ли желание да наследи занаята от вас и баба си?

Да, тя рисува и именно с това кандидатства тази година.

Интервюто, както и галерия със снимки от ателието на Миглена Чаталова може да разгледате тук!

Advertisements

One thought on “Чешити от Чаршията – Миглена Чаталова, тъкачката

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s